Четири свещи горели бавно.
– Аз съм Спокойствие – казала първата, – но в наше време хората не могат да ме запазят.
И пламъкът на Спокойствието бавно започнал да гасне, докато изчезнал напълно.
Втората промълвила:
– Аз съм Вяра, но хората вече не искат да слушат за мен, не ме търсят и не се нуждаят от мен.
И нейният пламък също спрял да гори.
Третата произнесла:
– Аз съм Любов и нямам достатъчно сила да продължавам да горя. Хората не ми обръщат внимание и не разбират колко съм важна. Те не обичат дори най-близките си.
И без да чака повече, Любовта изгаснала.
Изведнъж в стаята влязло дете и видяло, че три от свещите са угаснали.
– Защо не светите? – разплакало се то. – Трябваше да изгорите докрай.
Тогава четвъртата свещ му заговорила нежно:
– Не се бой, аз съм Надежда. Докато горя, винаги можеш да запалиш останалите три свещи.
С блеснали очи детето взело свещта на Надеждата и запалило другите три свещи.
- - -
Никога не позволявайте свещта на надеждата да угасне.
Дошъл синът при баща си: - Ще се разведа. Омръзна ми! Права е мама - жена ми се оказа ленива. Какво мога да постигна ...
Едно малко момиченце държало в ръцете си две ябълки. Майка й нежно и с усмивка я попитала: "Миличка, ще дадеш ли на ...
Аз: Боже, може ли да те попитам нещо? Бог: Разбира се. Аз: Защо позволи днес да ми се случат толкова много лоши ...
Млад мъж беше в края на силите си и не виждайки изход, падна на коленете си в молитва. “Боже, не мога да продължа – ...
Една жена работила в завод за опаковане на месо. Веднъж в края на работния си ден тя отишла в хладилната камера за да ...
В началото на учебната година учителка в шести клас стояла пред бившите си петокласници. Тя погледнала децата си и ...